В работата си основно консултирам пълнолетни мъже с репродуктивни проблеми. От тях към 2% са закъснели с лечението си – оперативно и хормонално. То е трябвало да бъде проведено до 1-годишна възраст, а е отложено с години от родителско безхаберие и неправилна здравна помощ. В следващите няколко реда ще ви разкажа какъв е проблемът и защо се обръщам към родителите на момчета.

Какво е крипторхизъм (cryptorchismus) или задържан тестис (retention testis)?

Това е медицински термин с латински и старогръцки произход и е съчетание на думите κρύπτη, crypta – скрито място и όρχεις orchis – семенна жлеза, тестис.

Малко ембриология

По време на ембрионалното развитие тестисите се образуват в коремната кухина, след което се спускат през ингвиналния канал до скротума. Този процес се нарича десцензус на тестиса. Той започва след 26 гестационна седмица и трябва да завърши до края на бременността или най-късно до 6 месец след раждане. Понякога обаче единият (по-рядко и двата тестиса) остава по-високо от дефинитивната им позиция в скротума, като задържането може да бъде в коремната кухина (retention testis abdominalis), в ингвиналния канал (retention testis inguinalis), ектопично – в подкожието, но извън скротума (ectopia testis), както и да е "асансьорен" (testis migrans).

Какви са причините за крипторхизъм?

Някои от възможните причини и рискови фактори, които могат да доведат до крипторхизъм, са:

• Генетични – неправилният десцензус на тестиса може да се дължи на генетични фактори, а също и на други морфологични дефекти в ембрионалното развитие;
• Преждевременно раждане – при недоносените деца задържането на тестиса се среща в 30%, докато при доносените това състояние е в около 3% от момчетата;
• Ниско тегло при раждане;
• Многоплодна бременност;
• Хормонални причини;
• Вредни фактори от страна на околната среда и начин на живот.

Какви рискове крие задържаният тестис?

• Безплодие – основен риск при крипторхизъм е увреждане на сперматогенезата и затруднения в репродуктивната функция, тъй като сперматозоидите имат нужда от по-ниска температура за своето правилно развитие, както и поради загуба на герминативни клетки от задържания тестис;
• Нарушение в ендокринната функция на тестисите и проблеми с пубертета;
• Торзия (усукване) на тестиса – тежко, спешно усложнение;
• Хипотрофия или атрофия на задържания тестис;
• Онкологичен риск – задържаният тестис носи неколкократно по-висок риск за развитие на тумор на тестиса, най-често семином;
• Съпътстващи заболявания, като ингвинална херния или дефекти на епидидима;
• Психични проблеми – синдром на празния скротум.

Как се лекува?

Лечението на крипторхизъм е оперативно, операцията се нарича орхидопексия. Целта е да се придвижи и задържи тестиса в скротума. Ако това е невъзможно, се предприема орхидектомия, за да се намали онкологичния риск. Също така може да се направи козметична операция, за да се избегнат проблемите от празния скротум.

Профилактика

Основен акцент на тази тема е профилактиката. Задължение на родителите, както и на медицинските специалисти, е да преглеждат новородените момченца за наличие на два тестиса в скротумите. Допълнителни диагностични инструменти са ултразвуковото изследване, както и други методи за визуализация, като ЯМР или КАТ. Съвременната медицина разполага с множество неинвазивни методи за диагностика, но трябва родителите да бъдат внимателни и да не отлагат проблема за по-късна възраст, когато уврежданията върху тестиса могат да бъдат необратими. Но дори и в по-късна възраст е препоръчително да се направи всичко възможно, за да се коригира крипторхизма.

Запомнете: първичната профилактика на крипторхизъм, навременното установяване на състоянието и адекватното лечение без отлагане са основни инструменти, с които можем да намалим значително процента мъжки инфертилитет, дължащ се на задържан тестис.

Ваша д-р Мариела Даскалова