Денят на репродуктивното здраве е ежегодна инициатива на сдружение „Зачатие“, която се проведе за дванадесети път на 10-ти юни 2017 г. в Културен център „Морско казино“ на град Бургас. Темата на събитието беше „Нови хоризонти към мечтаното дете“ и по този повод е написана статията.

Приятно четене! Ваша д-р Мариела Даскалова

В ляво на хоризонта виждам новите технологии. Идват към нас с мощта на цунами. Ние разчитаме на тях, защото само със знания без подкрепата на техниката е много трудно да се предлага адекватна и съвременна медицинска грижа.

Ултразвукът в репродуктивната медицина доведе до качествен скок в здравната грижа. С негова помощ откриваме много рано и с много висока достоверност заболявания, които доскоро не виждахме, докато не се роди бебето. Но нека не забравяме, че апаратът не работи сам и не поставя сам диагнозите.

Много големи екипи по целия свят работят върху възможностите да лекуваме неродените бебета – с лекарства, които даваме на майката, чрез стволови клетки или вътреутробната хирургия. Това са невероятно ниво възможности за онези бебета, които до скоро бяха обречени на смърт или на тежки увреждания, в това число бебетата с дефекти на невралната тръба, сърдечни проблеми или с тризомия 21 (синдром на Даун).

Трансплантацията на матка – една стъпка в посока да помогнем на онези жени, за които досега нямаше възможност да станат майки, да бъдат бременни, да износят и да родят.

Изкуствена утроба – това е нещо, което е все още в експериментална фаза, но ако се внедри в практиката, би подобрило драматично грижата ни за преждевременно родените бебета.

Неинвазивни пренатални тестове – огромен пробив в диагностиката. Техният обхват ще се разширява все повече през следващите години.

Профилактика – отхвърляна, заклеймявана, подценявана ... И все пак това е миналото и това е бъдещето. Новото е добре забравеното старо. Усилията ни в профилактика на заболяванията спестяват в пъти повече пари за лечение.

Това са само малка част от новите хоризонти, които ще бъдат обсъждани по време на Деня на репродуктивното здраве.

Вдясно на хоризонта са новите лекари. Ентусиазирани млади хора, пълни с енергия, жадни за знания, готови да се влеят в редиците на съсловието като пълноправни членове. Във вас ми е надеждата, колеги, да промените стереотипите, да изградите система на здравеопазване, от която да не ни е срам. Вие сте хората, които ще върнете доверието на пациентите към здравната система.

Няма лекар, който може да помогне на всички пациенти. Това е брутална истина, която лекарят разбира на някакъв етап от професионалното си развитие, за съжаление, извън системата на обучение. Лично за мен, когато го осъзнах, разочарованието беше сравнимо с факта, че не мога да летя. А това е нещо, което трябва да се преподава, за да могат бъдещите лекари от студентската скамейка да се приземяват и да имат реална оценка за своите способности, а не да научават някои истини по трудния начин.

Пациентите ще ви мразят. От това ще ви заболи силно и ще ви боли дълго. Особено ще ви мразят тези, на които сте помогнали най-много. Не изпадайте в депресия и не позволявайте омразата да ви пречи да си вършите работата.

Пациентите ще ви обичат. Някои от тях ще ви боготворят. Не се поддавайте на това внушение и не се главозамайвайте. Никой от нас не е Бог, не е велик и не е незаменим. Стойте здраво стъпили на земята. Има само два типа лекари – такива, които си вършат работата и други. Бъдете от първите.

Ще правите грешки. Няма безгрешни хора, няма и безгрешни лекари. Учете се от грешките си, както и от грешките на други колеги. И продължавайте напред, като се стремите към съвършенство. Направете всичко възможно, за да сведете грешките до санитарния минимум.

Не казвайте, че от вас нищо не зависи и вие няма да промените света. Напротив, от всеки един от нас зависи накъде ще вървим. Не подценявайте силата на малката група мотивирани и решителни хора, защото промените стават само така. Независимо от съпротивата на държавата и нейните опити да поддържа статуквото и да пречи на промяната.

И в средата са пациентите. Те за мен са винаги в центъра на здравната грижа. Новите пациенти, които ще наследят тромавата ни система в една бедна държава, макар и в Европа, клишета срещу лекарите и омраза към цялото съсловие. Трудно ще ви е заради тези допълнителни пречки, които ще усложнят и без това тежкия ви път към мечтаното дете.

Евентуалните ползи и евентуалните вреди са за ваша сметка. Запомнете това много добре, то е отправна точка за всяко решение, което ще вземете – по отношение на лечение или отказ от лечение, манипулации, избор на лекар и т.н. Затова се информирайте – на сайта на сдружение „Зачатие“ www.zachatie.org ще намерите огромна база данни на български език по всички въпроси, засягащи репродуктивното здраве. Достъпът до тази безценна библиотека е свободен и безплатен. Регистрирайте се във форума и ще получите емоционална подкрепа от хора, които вече са минали по вашия път и сега се радват на децата си.

Най-големият защитник на правата на пациента е самият пациент. С неговите познания, здравна култура, осъзната грижа за собственото си здраве, движение по системата, нетърпимост към недобра медицинска практика и други.

Вторият защитник на правата на пациентите е лекарят (и останалите специалисти, с които той работи). Лекарят е този, към когото се обръщате за помощ, той трябва да защити правата ви, да ви окаже помощ, да ви даде информация, да ви назначи лечение и т.н. Лекарят не е враг, той е ваш съюзник. Вашите и неговите цели са едни и същи – вие искате да получите здравна помощ, той иска да ви излекува. Ако смятате, че лекарят не защитава правата ви, го сменяте. Ако смятате, че никой лекар не може да защити правата ви и „сите са маскари“, тогава ние с вас живеем на различни планети и говорим на различни езици. И няма как да се разберем, освен ако не научите моя език. Защото аз няма да науча вашия.

И чак на трето място идват институциите, пациентските организации и другите правозащитни структури.

Всяка промяна във всяка сфера се извършва с помощта на експертите. И обратно, няма прогрес без участието на специалисти. Тезите като „невежеството е новото нормално“ и „аз нищо не разбирам, но имам право на мнение“ са забавни за жълтата преса и за разговор на чашка, но не могат да бъдат основа за сериозни идеи за промяна и прогрес.

Противопоставянето на лекари срещу пациенти е нещо, което не мога да простя на управниците ни в годините на преход, нито на онези медии, които с удоволствие участват в тази грозна манипулация. Последиците от която тепърва предстоят и ще се понесат от нашите деца.

И отново за профилактиката, диагностиката и лечението. Никой не може първоначално да бъде изследван за всичко. Ние сме възприели тактиката да препоръчваме много изследвания, за което често сме критикувани – и от лекари, и от пациенти. Но това е нашето виждане за живота – по-добре повече усилия в диагностика, отколкото след това по-тежка терапия. Разбираме и пациентите, за които изследванията са скъпи (парите за тях отиват в лабораториите, обаче никой пациент не се сърди на лабораторията заради високите цени, а на лекаря, който назначава изследванията). Затова, ако един пациент не желае да си направи препоръчителните изследвания, ние продължаваме напред с неговото лечение. Отказваме само ако няма задължителните изследвания, които са регламентирани в нормативната база.

Както казва народът – „Обърне ли се каруцата, пътища много.“ Трябва ясно да се разбере нещо за профилактичните изследвания – при огромната част от пациентите няма да се открият проблеми, т.е. пациентът ще е дал пари „без нужда“. Слагам го в кавички, защото нуждата е именно с масов скрининг да се открият тези пациенти, които евентуално ще имат проблем. Затова, когато някой загуби бебето си по средата на бременността заради инфекция, обвинява лекарите и обществеността го подкрепя. И когато тази жена дава съвети на другите да се изследват, тя е добър приятел и съветник. А когато лекарят препоръчва на всички да си правят скрининг за инфекциозни причинители, в повечето случаи е заклеймяван като комерсиален.

За това трагично лошо положение на родното ни здравеопазване обвинявам изцяло държавата, с нейното пренебрежение към стандартите, с документите, които пише на коляно и приема на килограм, а после съдът ги отменя един по един, с безхаберието ѝ по отношение на правилата за добра медицинска практика. Защото, ако ги имаше, както ги има в много други страни, пациентът нямаше да се чуди защо му назначават разни изследвания, а щеше да знае, че така е правилно. Както и лекарят щеше да работи спокойно, спазвайки алгоритмите и щеше да е уверен, че оказва най-добрата здравна грижа на своя пациент.

И няколко думи какво не са нови хоризонти, а по-скоро подводни камъни, изградени от неправилни разбирания.

Стерилитетът се увеличава. Всъщност, не, броят на хората с инфертилитет е относително постоянен процент от тези в репродуктивна възраст и е около 15%. Абсолютният им брой не нараства, а се подобряват нашите диагностични възможности, както и интересът на обществото. Преди много години, когато за първи път решихме да излезем с лицата си пред медиите и да заявим открито, че безплодие има, то не е срамно и трябва да се говори за това открито, беше изключително трудно да намерим медия, която да ни отрази. Давам си сметка какъв преход е направен – огромен и труден и какви права са извоювани за пациентите, които тепърва ще се сблъскат с проблема.

Дизайнерски бебета, ами ... не. Модерно е да се говори за това, дразни любопитството, но е далече от реалността. Няма как да си поръчаме бебе по каталог, нито да изберем „добрите“ гени, и клонингите не са на хоризонта. Диагностичните процедури, които могат да се прилагат преди трансфер на ембриони, са с цел да се избегнат тежки заболявания, а не да задоволят нечий каприз. Както досега, така и занапред лечението на стерилитета ще е само и единствено по медицински причини, и в помощ на хората, които имат репродуктивни затруднения. И няма да е лайфстайл.

Последна заблуда, но не по важност. Инфертилитет не означава непременно ин витро. Да се слага знак за равенство е погрешно. Напротив, огромният процент хора с репродуктивни проблеми, 85-90%, имат нужда от друг вид лечение, различно от асистирана репродукция. И нашата цел, ако сме отговорни към здравето на хората, трябва да е профилактика и ранна диагностика, както и адекватно лечение, така че по-малко хора да стигат до ин витро. Това са все старите, нови основи и предизвикателства.

На 10-ти юни през целия ден ще ви очакваме и ще се постараем заедно да потърсим отговори на всички ваши въпроси. Входът е безплатен, достъпът до всички специалисти е свободен, а атмосферата на това събитие е вълшебна.

На всички пожелавам спокойно плаване и земя на хоризонта.