Обърнатата пирамида на репродуктивното здраве |
Статията е написана през 2014 г. по повод десетгодишнината от създаването на сдружение „Зачатие“. Демографските данни са се променили, но динозавърската позиция на институциите и неандерталският подход към репродуктивното здраве – не. Приятно четене! Нали знаете как човек си прави равносметка от време на време – какво е свършил, дали е постигнал мечтите си, има ли още време и сили да гони нови хоризонти, къде се е провалил с гръм и трясък и какви житейски уроци е научил. За нас от сдружение „Зачатие“ – организацията на хората с репродуктивни проблеми в България – десетата годишнина от основаването е добър повод да теглим чертата и да си кажем истината в очите, както впрочем винаги сме правили през годините. Носталгично поглеждам назад към годината на учредяване на сдружението и си спомням първата покана от една смела и честна журналистка, която ни провокира да покажем лицата си пред камера. Спомням си с каква емоция се събрахме – лекар и двама пациенти. Предаването се излъчи на живо, без никаква редакция, после дълго се обсъждаше смелостта на един мъж да признае пред цялата страна, че проблемът е в него. Помня как това разби стигмата върху хората с репродуктивни проблеми и сложи началото на борбата за преодоляване на тяхната дискриминация. Още с учредяването си, сдружение „Зачатие“ предложи да се започне работа по създаване на национално отговорна стратегия в областта на репродуктивното здраве в България. Конкретните предложения тогава включваха:
За тези десет години се постигнаха напълно или частично само предложенията, свързани с лечението чрез ин витро. Ситуацията в момента е следната – по данни на НСИ към 01.02.2011 г., общо населението в страната е 7 364 570 души. Хората във фертилна възраст са към 42% oт населението или 3 068 658 души. С репродуктивни проблеми са до 15% от хората във фертилна възраст или 460 299 души. Нужда от лечение чрез ин-витро имат едва 5% от хората с репродуктивни проблеми, което означава 23 015 души. Останалите хора с репродуктивни проблеми, които са огромното мнозинство, могат да разрешат своя проблем с други, по-достъпни медицински средства. Противно на реалните потребности, обаче, финансиране от здравната система получават само нуждаещите се от лечение ин витро, за които има предвидено финансиране до 3 опита на двойка, до 5 000 лв. на опит или общо 15 000 000 лв. годишно. За терапия се отделят около 10% от нужните средства, за диагностика – около 5%. За профилактика на стерилитета не се отделят никакви средства и за нея не се говори. Основните 95% от опазването на репродуктивното здраве са:
Въпреки това асистираната репродукция и конкретно ин витро оплождането ангажира:
Затова ние смятаме, че основният, важният, същественият въпрос в областта на репродуктивното здраве трябва да бъде: „Как по-малко хора да стигат до лечение ин-витро?“ Този въпрос с особено голяма сила звучи в контекста на задълбочаващата се демографска криза – ниска раждаемост, обедняване на населението, недостатъчна пренатална грижа, трайни емиграционни процеси, висока детска смъртност, недостиг на специалисти и т.н.
|