Речник

В тази статия ще намерите някои от основните термини, свързани с репродуктивното здраве, тяхното название на български, английски и латински, както и кратка дефиниция. С това целим да повишим здравната култура на хората и да поднесем точна информация по интересуващите ви проблеми. Речникът е динамичен и се обновява с нова терминология.

Абдомен (лат. Abdomen, англ. Abdomen) – корем

Абдоминален (лат. Abdominalis, англ. Abdominal) – коремен, отнасящ се до корема

Аберантен (лат. Aberrans, англ. Aberrant) – отклоняващ се от нормата, от нормалния път, място, ход, тип

Аберация (лат. Aberratio, англ. Aberration) – отклонение от нормата, от нормалния ход на развитие, строеж или функция

Аборт (лат. Аbortus, англ. Аbortion, Miscarriage) – прекъсвате на бременността в период преди плодът да е жизнеспособен

Абразио (лат. Abrasion, англ. Аbrasion, Curettage) на матката – изстъргване на маточната лигавица, кюртиране, кюртаж

Авидитет (авидност) (англ. Avidity) – сумарна сила на взаимодействие между 1 молекула антитяло с 1 антиген в множество места на свързване – всички паратопи на антитялото свързани с множество еднакви епитопи на един мултивалентен антиген.

Автоантитела (лат. Autoanticorpora, англ. Autoantibodies) – антитела срещу структури от собствения организъм

Автозома (лат. Autososma, англ. Autosome) – чифтна неполова хромозома, еднаква при двата пола; човекът има 44 автозоми (22 чифта), които се означават с последователни номера

Автозомен (англ. Autosomal) – отнасящ се до автозома

Автозомно–доминантно унаследяване (англ. Autosomal dominant inheritance) – начин на унаследяване на генетично заболяване, при което индивидът получава само едно променено копие (мутация) от даден ген, като промененият ген доминира над нормалнияАвтозомно–рецесивно унаследяване (англ. Autosomal recessive inheritance) – начин на унаследяване на генетично заболяване, при което индивидът получава две променени копия (мутации) от даден ген, по едно от всеки родител; индивид с един променен ген е незасегнат (здрав) носител

Агенезия (лат. Agenesia, англ. Agenesis) – вродена липса или недостатъчно развитие на орган, част от орган или част от тялото

Аглутинация (лат. Agglutinatio, англ. Agglutination) – слепване на клетки от еднакъв тип или микроорганизми

Агравация (лат. Aggravatio, англ. Exageration) – агравиране, съзнателно преувеличаване на болестните оплаквания

Агрегация (лат. Aggregatio, англ. Aggregation) – групиране, събиране (на частици, тромбоцити, сперматозоиди, клетки и т.н.) заедно

Аденит (лат. Adenitis, англ. Adenitis) – виж Лимфаденит

Аденом (лат. Adenoma, англ. Adenoma) – доброкачествен тумор с произход от жлезист епител

Аденомиома (лат. Adenomyoma, англ. Adenomyoma) – смесен доброкачествен тумор с произход от жлезист епител и мускулна тъкан

Аднекси (лат. Adnexa, англ. Adnexa) – яйчник и маточна тръба

Аднексит (лат. Adnexitis, англ. Adnexitis) – възпаление на аднексите

Адреналектомия (лат. Adrenalectomia, англ. Adrenalectomy) – оперативно премахване на надбъбречната жлеза, епинефректомия

Адренален (лат. Adrenalis, англ. Adrenal, Suprarenal) – отнасящ се до надбъбречната жлеза, надбъбречен

Адхезия (лат. Adhaesio, англ. Adhesion) – срастване

Азооспермия (лат. Azoospermia, англ. Azoospermia) – липса на сперматозоиди в еякулата

Акрозома (лат. Acrosomа, англ. Acrosomе) – предната част на главата на сперматозоида

АКТХ (лат. ACTH, hormonum adrenocorticotropicum, англ. ACTH, adrenocorticotropic hormone) – адренокортикотропен хормон, произвежда се в предния дял на хи­пофизата и регулира функциите на кората на надбъбречната жлеза

Аменорея (лат. Amenorrhoea, англ. Amenorrhea) – липса на менструация

= първична аменорея – когато жената никога не е имала менструация

= вторична аменорея – жената е имала менструация и е спряла за период по–дълъг от 6 месе­ца

Амнион (лат. Amnion, англ. Amnion) – мембранозен сак, който съдържа амниотична течност и обвива ембриона

Амниоцентеза (лат. Amniocentesis, англ. Amniocentesis) – инвазивна процедура, при която се взема част от амниотичната (околополодната) течност за пренатална диагностика

Андроген (лат. Androgenum, англ. Androgen) – естествен или синтетичен мъжки полов хормон или вещество, притежаващо биологично действие подобно на андроген

Андролог (англ. Andrologist) – лекар уролог, специализирал допълнително в областта на мъжката полова ситема и заболяванията ѝ

Ановулация (англ. Anovulation) – липса на овулация

Анорхия (лат. Anorchia, Anorchidia, англ. Anorchism, Anorchidism) – вродена липса на тестис (тестиси)

Аносмия (лат. Anosmia, англ. Anosmia) – липса на обоняние (вродена или придобита)

Антитела (лат. Anticorpora, англ. Antibodies) – имуноглобулини, произвеждани в отговор на антигенен стимул; има 5 класа с различен строеж: IgG, IgM, IgA, IgE, IgD

Аплазия (лат. Aplasia, англ. Aplasia) – 1. вродена липса на орган (Agenesia) 2. вродено недоразвитие на тъкан или орган (Hypoplasia)

Аспермия (лат. Aspermia, англ. Аspermatism, Аspermia) – липса на еякулат

Астенозооспермия (лат. Astenozoospermia, англ. Astenozoospermia) – намалена подвижност на сперматозоидите

Афинитет (на антитяло) (англ. Affinity) – силата на свързване на 1 молекула антитяло с 1 антиген на 1 определено място – т.е. с един епитоп – 1 моновалентен Fab–фрагмент, свързан към моновалентен антиген. Съответства на степента на комплементарност между антиген и антитяло.

Базална температура (англ. Basal Body Temperature (BBT) – температурата на тялото, измерена ректално, вагинално или орално, сутрин след сън и преди ставане от леглото

Бактериална вагиноза (англ. Bacterial Vaginosis Infection) – вагинална инфекция с малко или никакви симптоми, може да доведе до безплодие

Баланит (лат. Balanitis, англ. Balanitis) – възпаление на главичката на пениса

Баланопостит (лат. Balanoposthitis, англ. Balanoposthitis) – възпаление на главичката на пениса и вътрешната част на препуциума

Балансирана транслокация (англ. Balanced Translocation (BT) – хромозомна аномалия, при която индивидът има нормален хромозомен набор, но отделни части от хромозомите са свързани неправилно

Бартолинит (лат. Bartholinitis, англ. Bartholinitis) – възпаление на бартолиновата жлеза

Бартолинова жлеза (лат. Glandula vestibularis major (Bartholini), англ. Greater vestibular gland, Bartholin`s gland) – чифтна жлеза, разположена от двете страни на предверието на влагалището, отделя секрет за овлажняване на влагалищната стена

Бенигнен (лат. Benignus, англ. Benign, Benignant) – доброкачествен, с благоприятно протичане, безвреден

Билатерален (лат. Bilateralis, англ. Bilateral) – двустранен, разположен или отнасящ се до двете страни (на тялото)

Биопсия, Тестикуларна биопсия (лат. Biopsia testis, англ. Testicular Biopsy) – хирургична процедура, при която се взима част от паренхима на тестиса за изследване

Бластомер (англ. Blastomere) – всяка отделна клетка, която се получава при делене на зиготата

Бластоцист (англ. Blastocys) – стадий от развитието на ембриона, на петия ден след оплождане, изграден е от два вида клетки и централна кухина

Бластоцистен трансфер (англ. Blastocyst Tranfer) – ембриотрансфер на стадий бластоцист

Вагинa (лат. Vagina, англ. Vagina) – влагалище, външен полов орган при жената

Вагинален (лат.Vaginalis, англ. Vaginal) – отнасящ се до вагината

Вагинизъм (лат. Vaginismus, англ. Vaginismus) – състояние, при което проникване във вагината (при сексуален контакт, поставяне на тампон или спекулум, както и при гинекологичен преглед) е невъзможно или силно болезнено поради спазъм на мускулите на входа на влагалището (рефлекс на musculus pubococcygeus)

Вагинит – виж Колпит

Варикоцеле (лат. Varicocele, англ. Varicocele) – разширение на вените на скротума – plexus pampiniformis

Везикален (лат. Vesicalis, англ. Vesical) – отнасящ се до пикочния мехур

Вискозитет (англ. Viscosity) – консистенция, течливост

Виталност (лат. Vitalitas, англ. Vitality) – жизненост, жизнеспособност

Вулва (лат. Pudendum femininum, Genitalia externa, англ. Vulva, External genitalia) – външни полови органи при жената

Вулвит (лат. Vulvitis, англ. Vulvitis) – възпаление на външните полови органи при жената

Вулвовагинит (лат. Vulvovaginitis, англ. Vulvovaginitis) – възпаление на външните полови органи и влагалището

Галакторея (лат. Galactorrhoea, англ. Galactorrhea) – изтичане на мляко от млечните жлези, патологично е извън периода на кърмене и при мъже; дължи се на хиперпролактинемия вследствие пролактином и други тумори, прием на медикаменти, стрес

Гамета (лат. Gamete, англ. Gamete, Germ cell) – зряла полова клетка (сперматозоид при мъжа и яйцеклетка при жената); при сливането им в процеса на оплождане се образува зигота

Гарднерелоза – виж Бактериална вагиноза

Генотип (лат. Genotypus, англ. Genotype) – съвкупност от всички гени на даден индивид

Гонада (англ. Gonad) – полова жлеза (яйчник при жената и тестис при мъжа), има две функции – производство на хормони и на гамети (яйцеклетки и сперматозоиди)

Гонорея (лат. Gonorrhoea, англ. Gonorrhea) – полово предавано заболяване, което се причинява от Neisseria gonorrhoeae и се проявява с уретрит при мъжа и с уретрит и ендоцервицит при жената, трипер

Двойна матка (лат. Uterus duplex, англ. Double uterus) – аномалия в развитието на матката

Двурога матка (лат. Uterus bicornis, англ. Bifid uterus) – аномалия в развитието на матката

Де ново (англ. De novo gene mutation) – нововъзникнал; увреда в ген, която се появява за първи път в член на дадена фамилия като резултат на мутация в едната от гаметите на родителите (яйцеклетка или сперматозоид) или в ембриона

Десцензус (лат.Descensus, англ. Descensus) – слизане, смъкване, спадане

= десцензус на матката (лат.Descensus uteri, англ. Descensus uteri) – смъкване на матката, обикновено в резултат на травми по време на раждане или поради възрастови промени

= десцензус на тестиса (лат.Descensus testis, англ. Descensus testis) – слизане на тестиса от коремната кухина в скротума, обикновено в 7–8 месец от вътреутробното развитие

Детрит (лат. Detritus, англ. Detritus) – остатък от разрушени клетки (тъкъни)

Дефект на лутеалната фаза, недостатъчност на лутеалната фаза (англ. Luteal Phase Defect or Deficiency, LPD) – състояние при което ендометриумът не се развива достатъчно за нуждите на имплантацията заради недостатъчна прогестеронова стимулация или поради ниска рецептивност към прогестерона

Деферентит (лат. Deferentitis, англ. Deferentitis) – възпаление на семепровода – ductus deferens

Дилатация (лат. Dilatatio, англ. Dilatation) – разширяване

Диплоиден (лат. Diploidic, англ. Diploid) – двоен, сдвоен, удвоен

= диплоиден хромозомен набор – съвкупността от хромозомите в соматичната клетка; при човека този набор се състои от 44 автозоми и 2 полови хромозоми

Дисменорея (лат. Dysmenorrhoea, англ. Dysmenorrhoea, Paintful menstruation) – болезнена менструация

Диспареуния (лат. Dyspareunia, англ. Dyspareunia) – продължителна болка в женския генитален тракт преди, по време или след сексуален контакт, която не е предизвикана от недостатъчна лубрикация или вагинизъм

Дисплазия (лат. Dysplasia, англ. Dysplasia) – неправилно развитие на тъкан или орган; патология в матурацията и диференциацията на клетките в дадена тъкан, преканцероза

Доминантен (лат. Dominans, англ. Dominant) – доминиращ, преобладаващ

Ектопичен (лат. Ectopicus, англ. Ectopic) – разположен на необичайно анатомично място, напр. ектопична бременност

Ембриология (лат. Embryologia, англ. Embryology) – наука за вътреутробното развитие

Ембрион (лат. Embryo, англ. Embryo) – организмът в ранните стадии на развитие

Ембрионален (лат.Embryonalis, англ. Embryonal, Embryonic) – отнасящ се до зародиша

Ембриоредукция (англ. embryo reduction) – намаляване броя на ембрионите при многоплодна бременност

Ембриотрансфер (англ. Embryo transfer) – поставяне на ембрион(и) в маточната кухина или в маточната тръба

Ендокринология (лат. Endocrinologia, англ. Endocrinologie) – наука за жлезите с вътрешна секреция

Ендометриална биопсия (англ. Endometrial Biopsy) – вземане на част от маточната лигавица за микроскопска оценка от патолог с цел установяване дефекти на лутеалната фаза, ендометринална хиперплазия и други

Ендометриоза (лат. Endometriosis, англ. Endometriosis) – растеж на ендометриални клетки извън маточната лигавица, напр. в яйчник, маточна тръба, перитонеум, пикочен мехур

Ендометриома (англ. Endometrioma) – плътен доброкачествен тумор от ендометриална тъкан и кръв

Ендометрит (лат. Endometritis, англ. Endometritis) – възпаление на ендометриума

Ендометриум (лат. Endometrium, англ. Endometrium) – вътрешната част на маточната стена, лигавица на матката

Епидемичен паротит – виж Заушка

Епидидим (лат. Epididymis, англ. Epididymis) – надсеменник, придатък на семенника

Епидидимит (лат. Epididymitis, англ. Epididymitis) – възпаление на епидидима

Еректилна дисфункция (лат. Impotentia coeundi, англ. Erectile Dysfunction, Impotence) – неспособност на мъжа да осъществява ерекция и да извърша полов акт

Естрадиол (Estradiol (E2) – основният хормон, който се произвежда от женската гонада (яйчник) и е отговорен за оформянето на вторичните женски полови белези, растежа на фоликула и ендометриума

Естроген (Estrogen) – женски полов хормон

Еякулат – виж Сперма

Еякулация (лат. Ejaculation, англ. Ejaculation) – изхвърляне на сперма от уретрата

Жлеза (лат. Glandula, англ. Gland) – паренхимен орган или епителна клетка, произвежда физиологично активни вещества (хормони) или секрети и екскрети

Жълтеница (лат. Icterus, англ. Jaundice) – жълто оцветяване на кожата и лигавиците в резултат на отлагането на билирубин в тъканите, иктер

Жълто тяло (лат. Corpus luteum, англ. Luteal body) – временна ендокринна жлеза в яйчника, произвежда стероидни хормони

Заплашващ аборт (лат. Abortus imminens, англ. Threatened abortion) – има признаци на преждевременно изхвърляне на плода

Започващ аборт (лат. Abortus incipiens, англ. Incipient abortion) – има признаци за започване на аборт

Заушка (лат. Parotitis epidemicа, англ. Epidemic parotitis, Mumps) – остро вирусно заболяване, ако засегне тестисите, може да дведе до безплодие при мъжете

Зигота (лат. Zygotum, англ. Zygote) – клетка с диплоиден хромозомен набор, резултат от сливането на две гамети; оплодена и все още неразделена яйцеклетка

Идиопатичен (лат. Idiopathicus, англ. Idiopathic, Essential) – с неизвестен произход, първичен, самостоятелен, есенциален

Извънматочна бременност (лат. Graviditas extrauterina, англ. Ectopic Pregnancy) – бременност извън кухината на матката, най-често в маточната тръба

Изкуствен аборт (лат. Abortus artificialis, англ. Induced abortion, Artificial abortion) – у нас е разрешен аборт по желание до 12 г.с. или аборт по медицински показания до 20 г.с. и след този срок по изключение при застрашаващи живота на жената състояния и тежки увреждания на плода

ИКСИ (англ. Intracytoplasmic Sperm Injection (ICSI) – Интрацитоплазмена спермална инжекция

Иктер – виж Жълтеница

Имунология (лат. Immunologia, англ. Immunology) – наука за имунитета

Ин виво (лат. In vivo, англ. In vivo) – на живо, в жив организъм

Ин витро (лат. In vitro, англ. In vitro) – в стъкло, в епруветка, в лабораторни условия

Инкомплетен аборт – виж Непълен аборт

Инсулин (лат. Insulinum, англ. Insulin) – отделян от панкреаса хормон, отговорен за нивото на глюкозата в кръвта и постъпването на глюкозата в клетката

Инсулинова резистентност (англ. Insulin Resistant (IR) – състояние, при което организмът произвежда твърде много инсулин като отговор на нивото на глюкозата в кръвта

Интрамурален (лат. Intramuralis, англ. Intramural) – в стената на кух мускулест орган

Инфертилитет (лат. Infertilitas, англ. Infertility) – безплодие, състояние, при което не може да се постигна бременност от партньори във фертилна възраст при извършване на сексуални контакти без предпазни средства

= Първичен инфертилитет (лат. Infertilitas primaria, англ. Primary infertility)

= Вторичен инфертилитет (лат. Infertilitas secundaria, англ. Secondary infertility)

Инхибин В (англ. Inhibin B) – хормон, който се отделя от гранулозните клетки на яйчниковите фоликули и от Сертолиевите клетки

Йонофореза (лат. Ionophoresis, англ. Ionophoresis, Ion(o)therapy) – въвеждане на вещество през кожа или лигавица чрез галванично електричество

Капацитация (лат. Capacitatio, англ. Capacitation) – съвкупност от биохимични процеси в крайната фаза на матурация на сперматозоидите, които ги подготвят за пентерцация в яйцеклетката, in vivo се извършва в репродуктивната система на жената

Кариотип (лат. Karyotypus, англ. Karyotype) – хромозомните характеристики на клетката

Кастрация (лат. Castratio, англ. Castration) – оперативно премахване или подтискане (чрез радиация, лъчетерапия, химиотерапия, други медикменти) на функциите на гонадите

Катехоламини (лат. Catecholamines, атгл. Catecholamines) – група производни на аминокиселината тирозин, по-важни от които са адреналин, норадреналин и допамин

Киста (лат. Cystis, англ. Cyst) – ограничена с капсула кухина, съдържаща течност

Клетки на Лайдиг (англ. Leydig Cell) – клетки в тестиса, които произвеждат тестостерон, стимулират се от ЛХ

Колпит (лат. Colpitis, англ. Colpitis, Vaginitis) – възпаление на лигавицата на влагалището

Колпоскоп (англ. Colposcope) – диагностичен инструмент, микроскоп, предназначен за извършване на колпоскопия

Колпоскопия (лат. Colposcopia, англ. Colposcopy) – диагностична процедура, при която с колпоскоп се оглеждат маточната шийка, стените на влагалището и външните полови органи, за да се открият предракови изменения

Конгенитален (лат. Congenitus, англ. Congenital, Connate) – вроден, съществуващ при раждане

Конизация (лат. Conisatio, англ. Cone Biopsy) – оперативно изразвяне на коничен участък с преканцерозни клетки от маточната шийка. Може да доведе до нарушено производство на цервикален мукус или до недостатъчност на маточната шийка по време на бременност и опасност от преждевременно раждане.

Кортикостероиди (лат. Corticosteroida, англ. Corticosteroids) – стероидни хормони, произвеждани от кората на надбъбречната жлеза

Криминален аборт – извършен извън болнично заведение и от неправоспособно лице

Криптозооспермия (лат. Criptozoospermia, англ. Criptozoospermia) – Крайна степен на олигозооспермия, при която в еякулата се откриват единични сперматозоиди

Крипторхизъм (лат. Cryptorchismus, англ. Cryptorchidism, Cryptorchism, Cryptorchidy) – едностранен или двустранен дефект в спускането на тестиса до скротума, задържан тестис

Кумулус (лат. Cumulus Oophorus, англ. Cumulus Oophorus) – струпване на гранулозни клетки около яйцеклетката в зрелия фоликул

Кухо яйце (англ. Blighted Ovum) – ранно нарушение на бременността, при което има само празен плоден сак с течност без наличие на фетална тъкан

Лапароскопия (лат. Laparascopia, англ. Laparoscopy) – ендоскопско изследване на коремната кухина чрез въвеждане на фиброоптика през оперативни отвори на предната коремната стена

= Диагностична лапароскопия – оглеждане на коремните органи

= Терапевтична лапароскопия – отстраняване на сраствания, ендометриозни огнища и т.н.

Лапаротомия (лат. Laparotomia, англ. Laparotomy) – оперативно отваряне на коремната кухина

Лимфаденит (лат. Lymphadenit, англ. Lymphadenit, Adenolymphitis) – възпаление на лимфен възел (възли)

Листериоза (лат. Listeriosis, англ. Listeriosis) – инфекция, причинена от поглъщане на бактерия Listeria monocytogenes, която засяга най-често хора с понижена имунна система, в това число новородени, възрастни хора и бременни, които са около многократно по-податливи на зарязяване; предизвиква ранни спонтанни аборти или тежки малформации на плода

Лутеална фаза (англ. Luteal Phase) – следовулаторната фаза в менструалния цикъл, при която жълтото тяло произвежда прогестерон, който оказва влияние върху задебеляването на маточната лигавица за нуждите на имплантацията

Лутеинизиращ хормон (ЛХ) (англ. Lutenizing Hormone (LH) – хормон от предната част на хипофизната жлеза, който стимулира гонадите (сперматогенезата и производството на тестостерон при мъжа и производството на естроген при жената)

ЛУФС (англ. Luteinized Unruptured Follicle Syndrome (LUFS) – състояние, при което фоликулите нарастват и се превръщат в жълто тяло без освобождаване на яйцеклетка

Матка (лат. Uterus, англ. Uterus, Womb, гр. Metra, Hystera) – кух мускулен орган в репродуктивната система на жената

Маточна тръба (лат. Tuba uterinа, англ. Fallopian tube, Oviduct, гр. Salpinx) – чифтен тръбест орган в репродуктивната система на жената

Мезентериум (лат. Mesenterium, англ. Mesentery) – дубликатура на перитонеума, която обгръща тънките черва и ги придържа към задната коремна стена

Мезоаденит (лат. Mesoadenitis, англ. Mesenteric Adenitis) – възпаление на мезентериалните лимфни възли

Мезовариум (лат. Mesovarium, англ. Mesovarium) – дубликатура на перитонеума, която поддържа яйчника към широката маточна връзка (ligamentum latum uteri)

Мезосалпинкс (лат. Mesosalpinx, англ. Mesosalpinx) – дубликатура на перитонеума, която поддържа маточната тръба към широката маточна връзка (ligamentum latum uteri)

Менархе (лат. Menarche, англ. Menarche) – дата на първото в живота менструално кървене

Менопауза (лат. Menopausа, англ. Menopausе) – период от живота на жената след спиране на менструацията

Менорагия (лат. Menorrhagia, англ. Menorrhagia) – обилно по количество менструално кървене или с продължителност повече от 8 дни

Менструация (лат. Menstruation, англ. Menstruation, Menses) – циклично повтарящо се кръвенисто течение от матката, настъпващо през 21 до 35 дни дни в периода от пубертета до менопаузата

Метрорагия (лат. Metrorrhagia, англ. Metrorrhagia) – кървене от матката извън периода на менструално кървене

Микоза (лат. Mycosis, англ. Mycosis) – гъбично заболяване

Микоплазма (лат. Mycoplasma, англ. Mycoplasma) – вид бактерия без клетъчна стена, може да причини генитална инфекция и инфертилитет. Потенциално патогенни са:

= Mycoplasma genitalium

= Mycoplasma hominis

= Ureaplasma urealiticum

= Ureaplasma parvum

Микроделеции на Y хромозома – загуба на фрагменти от ДНК в различни участъци на късото рамо на Y хромозомата

Миома (лат. Myoma, англ. Myoma) – доброкачествен тумор на миометриума

Миомектомия – оперативно премахване на миома

Миометриум (лат. Myometrium, англ. Myometrium) – средната, мускулна част от стената на матката

Монорхия (лат. Monorchismus, англ. Monorchism) – вродена липса на един тестис, виж Анорхия

Мултисемия (лат. Multisemia) – повишен обем на еякулата

Надбъбречна жлеза (лат. Glandula suprarenalis, англ. Suprarenal gland, Epinephric gland, Adrenal gland) – чифтна жлеза с вътрешна секреция, произвежда кортикостероиди и катехоламини

Наследственост (лат. Hereditas, англ. Heredity) – предаване в потомството на отличителните характеристики на родителите

Нативен (лат. Nativus, англ. Native) – естествен, природен,непроменен; необработен

Небалансирана транслокация (англ. Unbalanced Translocation) – транслокация, при която има допълнителен или липсващ хромозомен материал или комбинация от двете

Некроспермия (лат. Necrospermia, англ. Necrospermia) – невитални сперматозоиди в еякулата

Необструктивна азооспермия (англ. Non-obstructive Azoospermia) – тежко увредена до липсваща сперматогенеза, виж Азооспермия

Неонатален (лат. Neonatalis, англ. Neonatal) – отнасящ се до пероида от раждането до 28 ден

Неонатология (лат. Neonatologia , англ. Neonatology) – наука за новороденото, част от науката педиатрия

Непълен аборт (лат. Abortus incompletus, англ. Incomplete abortion) – непълно изхвърляне на всички плодни части от маточната кухина

Новородено (лат. Neonatus, англ.New–born, Infant) – новороденото дете през първите 4 седмици

Нухален, отнасящ се до врата, вратен (лат. Nucha, Regio coli posterior, англ. Nape, Back of the neck) – врат, задна част на шията

Нухална гънка (англ. nuchal translucency) – гънка в областна на врата на бебето, ултразвуков маркер за вродени заболявания на плода; нухална транслуценция

Обструктивна азооспермия (англ. Obstructive Azoospermia) – азооспермия в резултат на запушване по хода на репродуктивния тракт, вазектомия или вродена липса на семепроводи, виж Азооспермия

Овулация (лат. Ovulation, англ. Ovulation) – процес на пукане на яйчников фоликул и отделяне на яйцеклетка

Олигозооспермия (лат. Оligozoospermia, англ. Оligozoospermia) – намален брой сперматозоиди в еякулата

Олигоменорея (лат. Oligomenorrhoea, англ. Oligomenorrhea) – рядко настъпваща менструация с периоди над 35 дни

Олигоспермия – намален обем на еякулата

Орхит (лат. Orchitis, англ. Orchitis) – възпаление на тестиса

Парвисемия (лат. Parvisemia) – намален обем на еякулата

Перитонеален (лат. peritonealis, англ. peritoneal) – отнасящ се до перитонеума

Пик на ЛХ (англ. Luteinizing Hormone Surge (LH Surge) – лавинообразното нарастване нивото на ЛХ в кръвта, предизвиква овулация, може да се използва за предвиждане на овулацията (обикновено настъпва в рамките на 24–36 часа след пика)

Пиосалпинкс (лат. Pyosalpinx, англ. Pyosalpinx, Pustube) – задържане на гной в маточната тръба, виж също Сактосалпинкс

Пиоспермия (лат. Pyospermia) – наличие на гной в еякулата

Пиоцеле (лат. Pyocele, англ. Pyocele) – задържане на гной в кистозно образувание, напр. нагноило хидроцеле

Плацента (лат. Placenta) – временен орган в женската репродуктивна система, който осигурява изхранването на плода

Полип (лат. Polypus, англ. Polypus, Polyp) – доброкачествено туморно образувание, разрастващо от лигавицата на органа на широка или на тясна основа (на краче)

Полюция (лат. Pollutio, англ. Pollution) – неволева еякулация, семеизпразване

= p. nocturna – полюция през нощта

= p. diurna – полюция през деня, виж Сперматорея

Посткоитален тест (англ. Post-coital test) – лабораторно изследване на цервикалната слуз в овулаторна фаза няколко часа след коитус с цел да се оцени нейното качеството и взаимодействието й със сперматозоидите

Пременструален синдром (ПМС) (англ. Premenstrual syndrome (PMS) – съвкупност от емоционални и физически симптоми в периода след овулация до менструация

Пренатален (лат. Praenatalis, англ. Prenatal) – преди раждане

Препуциум (лат. Praeputium, англ. Prepuce, Foreskin) – кожна гънка около главичката на половия член или на клитора, която не е срастнала с подлежащата тъкан

Приапизъм (лат. Priapismus, англ. Priapism) – продължителна, болезнена ерекция

Прогестерон (англ. Progesterone) – хормон, произвеждан от жълтото тяло

Пролактин (англ. Prolactin, PRL) – хормон от предната част на хипофизата, има отношение към лактацията

Пролиферация (лат. Proliferatio, англ. Proliferation, Multiplication of cells) – увеличаване на броя клетки в дадена тъкан чрез тяхното разрастване и размножаване; може да бъде нормална, физиологична пролиферация (напр. нарастване на млечната жлеза по време на бременност) или патологична (напр. при тумори)

Простата (лат. Prostatа, англ. Prostate, Рrostate gland) – нечифтна жлеза от мъжката полова система

Простатит (лат. Prostatitis, англ. Prostatitis) – възпаление на простатата

Пуерперален (лат. Puerperalis, англ. Puerperal) – отнасящ се до пуерпериума

Пуерпериум (лат. Puerperium, англ. Puerperium) – следродилен период – започва от момента на излизане на плацентата и продължава до възвръщането на органите и системите на женския организъм близо до състоянието им преди забременяване. Средната му продължителност е 6–8 седмици.

Пункция (лат. Punctio, англ. Puncture, Paracentesis) – инвазивна процедура, при която се прониква в нормални или патологични телесни кухини, органи или съдове

Пълен аборт (лат. Abortus completus, англ. Complete abortion) – плодът е изхвърлен напълно заедно с обвивките му

Пъпна връв (лат. Funiculus umbilicalis, англ. Umbilical cord) – временен орган в ембрионалния период, който свръзва развиващия се плод с плацентата; съдържа две умбиликални артерии и една умбиликална вена, обградени с Вартонова пихтия

Резекция (лат. Resectio, англ. Resection) – оперативно отстраняване на част от орган

Резидуален (лат. Residualis, англ. Residual, Remaining) – остатъчен

Резус фактор (лат. Rhesus-factor, англ. Rh factor, Rhesus-factor) – система от изоантигени в еритроцитите

Ретроградна еякулация (англ. Retrograde ejaculation) – увреждане на процеса на еякулация, при което вместо към уретрата спермата изтича към пикочния мехур

Рубеола (лат. Rubeola, англ. German measles, Rubella, Epidemic roseola) – вид шарка, опасно за бременността остро вирусно заболяване

Руптура (лат. Ruptura, англ. Breaking, Bursting, Rupture) – разкъсване, пробив

= r. perinei – разкъсване на перинеума (напр. при раждане)

= r. tubae uterine – пукване на маточната тръба (напр. при тубарна бременност)

= r. uteri – руптура или пробив на матката (напр. при раждане, аборт, абразио)

Сактосалпинкс (лат. Sactosalpinxs, англ. Sactosalpinxs) – задържане в маточната тръба на серозно, гнойно или кърваво съдържание, според което се нарича съответно хидросалпинкс, пиосалпинкс или хематосалпинкс

Салпингектомия (лат. Salpingectomia, англ. Salpingectomy) – оперативно отстраняване на маточна тръба

Семенно мехурче (лат. Vesicula seminalis, англ. Seminal vesicle) – чифтна жлеза от мъжката полова система

Семепровод (лат. Ductus deferens, англ. Vas deferens, Spermatic duct) – отводящият канал на тестиса

Септичен аборт – аборт, усложнен с възпалителен процес

Синдром на Ашерман (англ. Asherman's Syndrome) – сраствания в маточната кухина, обикновено последица от ендометрит, маточни адхезии

Синдром на Калман (англ. Kallman's Syndrome) – вродена дисфункция на хипоталамуса, водеща до безплодие

Синдром на Картагенер (англ. Kartagener's Syndrome) – рядко автозомно рецесивно заболяване, при което заради генен дефект е засегната подвижността на сперматозоидите

Синдром на Клайнфелтър (англ. Klinefelter's Syndrome) – генетично заболяване при мъже с кариотип 47ХХY или мозайка (комбинация от 46XY и 47XXY)

Синдром на само–Сертолиеви клетки (англ. Germ Cell Aplasia (Sertoli Cell Only) – вродено (а в някои случаи и придобито) заболяване, при което в тестисите няма клетки на сперматогенезата, а само клетки на Сертоли

Синдром на Търнър (лат. Turneri syndromum, англ. Turner's Syndrome) – хромозомен дефект при жени с кариотип 46ХО, атрофия на яйчниците и безплодие

Скротум (лат. Scrotum, англ. Scrotum) – чифтна кожно–мускулна торбичка, в която е разположен тестиса

Смегма (лат. Smegma, на англ. Smegma) – секрет от жлезите на препуциума и на glans penis

Сонохистерография (англ. Sonohysterography) – тест за проходимост на маточните тръби, при който се вкарва ултразвуково контрастно вещество през цервикалния канал и под ултразвуков контрол се следи преминаването му от маточната кухина към маточните тръби да перитонеалната кухина

Спазъм (лат. Spasmus, англ. Spasm) – неволева мускулна контракция

Сперма (лат. Sperma, англ. Semen) – течност, отделяна от уретрата на мъжа при еякулация, семенна течност, еякулат

Спермален анализ (англ. Semen analysis) – лабораторно изследване, при което се оценяват параметрите на еякулата

Спермална банка (англ. Sperm Bank) – място, в което се съхраняват сперматозоиди в замразено състояние

Сперматогенеза (лат. Spermatogenesis, англ. Spermatogeny) – процес на образуване и развитие на сперматозоидите

Сперматозоид (лат. Spermatozoon, англ. Sperm, Male sexual cell) – гамета (полова клетка) при мъжа

Сперматорея (лат. Spermatorrhoea, англ. Spermatorrhea) – неволево отделяне на сперма от уретрата без оргазъм, най-често при заболявания на нервната система

Сперматоцеле (лат. Spermatocele, англ. Spermatocele) – киста на епидидима, изпълнена със сперма, както и изкуствено поставена капсула по хода на епидидима с цел аспирирани от капсулата сперматозоиди да се използват за нуждите на АРТ

Сперматурия (лат. Spermaturia, англ. Spermaturia, Semenuria) – наличие на сперма в урината

Спермограма – виж спермален анализ

СПИН (лат. Syndromus insufficientiae immunitatis acquisita, англ. AIDS, Acquired Immune Deficiency Sindrome) – синдром на придобита имунна недостатъчност

Спина (лат. Spina, англ. Spine) – гръбнак, бодил, шип

Спина бифида (лат. Spina bifida, англ. Spina bifida) – непълно затваряне на гръбначния стълб

= Spina bifida aperta, Spina bifida totalis, R(h)achischisis – открита спина бифида

= Spina bifida occulta – закрита (покрита с кожа) спина бифида

= Spina bifida cystica – спина бифида с херниирано съдържание от гръбначномозъчни обвивки или гръбначен мозък

Спинален (лат. Spinalis, англ. Spinal, Rachidial) – отнасящ се до гръбначния стълб

Спонтанен аборт (лат. Abortus spontaneous, англ. Spontaneous abortion, natural abortion) – спонтанно започнал, непредизвикан аборт

Стеноза (лат. Stenosis, англ. Stenosis) – вродено или придобито стеснение на канал или отвор

Тазова възпалителна болест (англ. Pelvic Inflammatory disease (PID) – възпалително заболяване на женската репродуктивна система, причинено най-често хламидия и гонококи; характеризира се с тазова болка, висока температура, изтичане от матката и може да доведе до стерилитет

Тератозооспермия (лат. Teratozoospermia, англ. Teratozoospermia) – нарушена морфология на сперматозоидите

Тест за бременност

= качествен (англ. Qualitative hCG Test) – тест, който показва има или няма ЧХГ (в урината)

= количествен (англ. Quantitative hCG Test) – тест, който измерва количеството на ЧХГ (в кръвта)

Тест за овулация (англ. Ovulation Predictor Kit) – уринарен тест за домашно приложение, който позволява прогнозиране на овулацията въз основа на пика на ЛХ

Тестис (лат. Testis, англ. Testicle, Testis, гр. Orchis) – чифтен орган от мъжката полова система, в който се произвеждат сперматозоиди и тестостерон

Тестостерон (лат. Testosteronum, англ. Testosterone) – мъжки полов хормон

Тироидектомия (лат. Thyroidectomia, англ. Thyroidectomy) – оперативно премахване на щитовидната жлеза

Токсоплазмоза (лат. Toxoplasmosis, англ. Toxoplasmosis) – заболяване, причинено от протозоа Toxoplasma gondii

Торзия (лат. Torsio, англ. Torsion, Twistinr, Rotation) – завъртане, завиване, усукване на орган около оста му

Уретер (лат. Ureter, англ. Ureter) – кух мускулест орган, който свързва бъбрека с пикочния мехур, пикочопровод

Уретерит (лат. Urethritis, англ. Urethritis) – възпаление на уретера

Уретра (лат. Urethra, англ. Urethra) – пикочен канал, по който и при двата пола се извежда урината от пикочния мехур извън тялото; при мъжа има и репродуктивна функция, тъй като през него преминава еякулата

Уретрит (лат. Urethritis, англ. Urethritis) – възпаление на уретрата

Фалопиева тръба – виж Маточна тръба

Фенотип (лат. Phaenitypus, англ. Phenotype) – съвкупност от всички видими характеристики на индивида, получени в резултат на взаимодействие между неговия генотип и околната среда

Фетус (лат. Fetus, англ. Fetus) – плодът от 8-та седмица до края на бременността

Фимоза (лат. Phimosis, англ. Phimosis) – стеснение на препуциума, което не позволява откриване на главичката на пениса, в първите години след раждане е физиологична

Флуор (лат. Fluor, англ. Flux) – течение, изтичане

= fluor genitalis – изтичане от гениталиите

Фолиева киселина (лат. Acidi folici, англ. Folic acid) – витамин В9, приемът му по време на бременност намалява значително рисковете от вродени дефекти на невралната тръба, респ. гръбначния стълб на бебето

Фоликул (лат. Folliculus, англ. Follicle) – струпване на клетки, ограждащи кухина

Фундус (лат. Fundus, англ. Fundus) – дъно

= fundus uteri – дъно на матката

Хабитуален (лат. Habitualis, англ. Habitual) – обичаен, привичен, повтарящ се

Хабитуален аборт (лат. Abortus habitualis, англ. Habitual abortion) – повече от три последователни спонтанни аборта

Хаплоиден (лат. Haploidic, англ. Haploid) – прост, единичен

= хаплоиден хромозомен набор – съвкупност от хромозомите в зрялата полова клетка; при човека този набор се състои от 22 автозоми и 1 полова хромозома

Хематосалпинкс (лат. Haematosalpinx, англ. Hematosalpinx) – задържане на кръв в маточната тръба, виж също Сактосалпинкс

Хематоцеле (лат. Haematocele, англ. Hematocele) –– кръвна колекция между париеталния и висцералния лист на tunica vaginalis на скротума

Хематурия (лат. Haematuria, англ. Hematuria) – наличие на кръв или еритроцити в урината

Хемоспермия (лат. Haemospermia, англ. Hemospermia, Hematospermia) – наличие на кръв в еякулата (спермата)

Хемостаза (лат. Haemostasis, Haemostasia, англ. H(a)emostasis) –– кръвоспиране, спиране на кръвогечение по физиологичен или изкуствен механизъм

Хередитарен (лат. Hereditarius, англ. Hereditary) – наследствен, унаследен, вроден

Хетерогенен (лат. Heterogenes, англ. Heterogenic) – разнороден, нееднакъв, смесен, с различен произход

Хетерозигота (лат. Homozygotum, англ. Homozygote) – клетка или организъм, притежаващи в генотипа различни алела за даден ген

Хетерозиготен – който се отнася до хетерозигота

Хидрамнион (лат. Hydramnion, англ. Hydramnion, Hydramnios, Poyhydramnios) – повишено количество околоплодна течност, по–правилен термин полихидрамнион

Хидросалпинкс (лат. Hydrosalpinx, англ. Hydrosalpinx) – задържане на серозна течност в маточната тръба, виж също Сактосалпинкс

Хидроторакс (лат. Hydrothorax, англ. Hydrothorax) – болестно състояние, при което в плевралната кухина се задържа по-голямо от нормалното количество серозна течност

Хидроцеле (лат. Hydrocele, англ. Hydrocele) – събиране на серозна течност между двата листа на tunica vaginalis на скротума в резултат на дефект или възпаление

Химен (лат. Hymen, англ. Hymen) – лигавично образувание на входа на влагалището, девствена ципа

Хиперпролактинемия (лат. Hyperprolactinemia, англ. Hyperprolactinemia) – повишено отделяне на хормона пролактин

Хипертироидизъм (лат. Hyperthyrodismus, англ. Hyperthyroidism) – болестно състояние, при което щитовидната жлеза е със свръхактивна функция, в резултат на което произвежда по-голямо от нормалното количество щитовидни хормони

Хипогонадизъм (англ. Hypogonadism) – дефект на репродуктивната система при мъжа или при жената, в резултат на който гонадите функционират под нормата; може да бъде вроден или придобит и да засяга половите хормони и фертилитета

Хипоменорея (лат. Hypomenorrhoea, англ. Hypomenorrhea) – оскъдно менструално кървене не повече от 3 дни

Хипопитуитаризъм (англ. Hypopituitarism) – вродено или придобито ендокринно заболавяне, което се характеризира с дефицит на един или повече хормони от хипофизата; когато са намалени всички хормони се нарича панхипопитуитаризъм

Хипоплазия (лат. Hypoplasia, англ. Hypoplasia) – недоразвитие на тъкан или орган, напр. хипоплазия на тестиса

Хипопластична матка (лат. Uterus infantilis, англ. Uterus infantilis) – аномалия в развитието на матката, недоразвита или инфантилна матка

Хипоспадия (лат. Hypospadia, англ. Hypospadias) – вродена аномалия, при която външният отвор на уретрата се разполага на различни места по задната страна на пениса

Хипоталамус (лат. Hypothalamus, англ. Hypothalamus) – структура от междинния мозък с регулаторна функция спрямо основни процеси в организма

Хипотироидизъм (лат. Hypothyrodismus, англ. Hypothyroidism) – болестно състояние, при което функцията на щитовидната жлеза е силно понижена до липсваща, в резултат на което произвежда недостатъчно количество щитовидни хормони

Хипофиза (лат. Glandula pituitaria, англ. Hypophysis, Pituitary gland, гр. Hypophysis) – хипофизна жлеза, ендокринна жлеза в основата на мозъка

Хистеректомия (лат. Hysterectomia, англ. Hysterectomy) – оперативно отстраняване на матката

Хистеросалпингография (ХСГ) (лат. Hysterosalpingographia, англ. Hysterosalpingography, Hysterosalpingogram (HSG) – изследване, при което през цервикалния канал се вкарва контрастно вещество и чрез рентген се наблюдава маточната кухина и маточните тръби

Хистероскопия (англ. Hysteroscopy) – медицинска процедура, при която се вкарва фиброоптика през цервикалния канал и се оглежда маточната кухина

Хистология (лат. Histologia, англ. Histology) – наука за строежа и функциите на тъканите

Хомогенен (лат. Homogenic, англ. Homogenic) – еднакъв, с еднаква структура

Хомозигота (лат. Homozygotum, англ. Homozygote) – клетка или организъм, притежаващи в генотипа еднакви алели за даден ген

Хомозиготен – който се отнася до хомозигота

Хорион (лат. Chorion, англ. Chorion) – външната обвивка на зародиша, образувана от трофобласта на бластоциста

Хорионбиопсия (англ. Chorionic Villus Sampling, CVS) – инвазивна процедура, при която се аспирира част от плацентата (хориални въси) за целите на пренаталната диагностика на генетични дефекти

Хромозома (лат. Chromosoma, англ. Chromosome) – клетъчна структура, която носи генетичния материал; човекът има 46 хромозоми

= автозома

= X хромозома

= Y хромозома

Хромозомен анализ (англ. Chromosome Analysis) – виж Кариотип

Цервикален (лат. Cervicalis, англ. Cervical) – отнасящ се до цервикса

Цервикален мукус (англ. Cervical Mucus) – слузеста течност, която са секретира от цервикалния канал и е с променливи характеристики в зависимост от естрогените

Цервикална стеноза (лат. Stenosis cervicis uteri, англ. Cervical Stenosis) – стеснение до пълно запушване на цервикалния канал, вроден дефект или усложнение след оперативна процедура на маточната шийка

Цервикс (лат. Cervix, англ. Cervix) – шия, шийка

= c. uteri – маточна шийка

Церебелум (лат. Cerebellum, англ. Cerebellum) – малък мозък

Цилиарен (лат. Ciliaris, англ. Ciliary) – ресничест, с реснички

Цистит (лат. Cystitis, англ. Cystitis) – възпалително заболяване на пикочния мехур, може да е остро или хронично, инфекциозно или неинфекциозно

Цитология (лат. Cytologia, англ. Cytology) – наука за образуването, структурата и функциите на клетката

Щам – генетична вариация или подтип на даден вирус или бактерия

Щитовидна жлеза (лат. Glandula thyroidea, англ. Thyroid gland) – ендокринна жлеза, разположена в предната част на шията

Ювенилен (лат. Juvenilis, англ. Juvenile) – детски, младежки, юношески, който възниква или се проявява в юношеска възраст

Яйцеклетка (лат. Оvulum, Оvum, англ. Оvum, Еgg cell) – гамета (полова клетка) при жената

Яйчник (лат. Ovarium, англ. Ovary, гр. Oophoron) – чифтен орган от женската полова система, овариум, в който узрява яйцеклетката, произвежда женски полови хормони

Яйчников резерв (англ. Ovarian reserve) – капацитет на яйчника да произвежда годни за оплождане яйцеклетки

Ятрогенен (лат. Iatrogenia, англ. Iatrogeny) – произлязъл от лекарски действия