Репродуктивни възможности при мъже с кистозна фиброза (муковисцидоза) и вродена липса на семепроводи

В тази статия ще ви запознаем с рядкото заболяване кистозна фиброза (муковисцидоза), неговото значение за мъжкия фертилитет и начините за диагностика и лечение. Дефиницията за "редки болести" е трудна, тъй като става въпрос за много на брой заболявания, които се срещат относително рядко. Според общоприетата европейска класификация за рядко заболяване се счита това, което засяга не повече от 5 души на 10 000 население.

Защо се нарича болест на 65-те рози

През 1965-та година една млада жена, Мери Вайс (Mary Weiss), започва да работи като доброволец към Фондация кистозна фиброза. Тримата ѝ сина страдат от това заболяване. Мери разговаря по телефона с различни организации, като търси финансиране за работата на фондацията. И в един слънчев ден нейният четиригодишен син Ричард ѝ казва: "Мамо, аз знам какво работиш!". Мери е изумена, защото детето ѝ е твърде малко. Но Ричард добавя: "Ти работиш за 65 рози".

На английски произнасянето на името на заболяването cystic fibrosis звучи като sixty five roses (65 рози). Оттогава е и това поетично име на тази тежка болест, както и розата е неин символ.

Ричард загубва битката с болестта през 2014 г. До смъртта си през 2016 г. Мери води активен живот, посветен на хората с това заболяване. Приносът на Мери и нейният съпруг Хари Вайс към изучаването и търсенето на лечение за кистозна фиброза е огромен.

Какво представлява заболяването

Това е болест, свързана с молекулни дефекти в CFTR гена (Cystic Fibrosis Transconductance Regulator), намиращ се върху дългото рамо на 7-ма хромозома (7q31.2). Заболяването има различни прояви, като може да засяга отделни органи в тялото.

По МКБ (Международна класификация на болестите) се кодира както следва:

  • E84 Кистозна фиброза Fibrosis cystica
  • E84.0 Кистозна фиброза с белодробни прояви Fibrosis cystica pulmonalis
  • E84.1 Кистозна фиброза с чревни прояви Fibrosis cystica intestinalis
  • E84.8 Кистозна фиброза с други прояви Fibrosis cystica cum manifestationibus alli
  • E84.9 Кистозна фиброза, неуточнена Fibrosis cystica, non specificata

Как се предава болестта

Унаследяването е автозомно-рецесивно, което означава, че за да се развие заболяването, засегнатият индивид трябва да има две копия с мутации - по едно от майчина и от бащина линия. Когато има само едно копие на засегнатия ген, пациентът е носител, но не развива типичните симптоми на болестта. При мъже с кистозна фиброза, които искат да бъдат биологични бащи, се препоръчва да се направи генетичен скрининг, а също така и на партньорката, тъй като ако и двамата родители са носители, трябва да се изчисли риска от тежко заболяване. Също така е важно да се проведе правилната консултация на двойката, за да се наблюдава бременността по критериите на добрата медицинска практика и да се предложат всички диагностични възможности.

Как болестта засяга репродуктивните способности при мъжете

Половата форма на кистозната фиброза при мъжете се проявява с вродена липса на семепроводи (vas defferens). Тя може да е едностранна и двустранна - Congenital bilateral absence of the vas deferens (CBAVD). Този дефект в ранното ембрионално развитие остава неразпознат дълги години, защото мъжете в огромния си процент са здрави. Диагнозата се поставя една когато започнат да правят опити за забременяване. Въпреки че обикновено тестисите са правилно развити и произвеждат годни сперматозоиди, поради липсата на семепроводи мъжете не могат да станат биологични бащи без медицинска помощ.

Епидемиология

CBAVD без клинична изява на кистозна фиброза е състояние, което се открива при до 2% от мъжете с инфертилитет и при до 10% от мъжете с обструктивна азооспермия.

Как се проявява при мъже с безплодие

  • Инфертилитет
  • Хипоспермия (намален обем на еякулата под 2 мл)
  • pH на еякулата < 7,0
  • Азооспермия (липса на сперматозоиди в еякулата)
  • Биохимични промени (намалено ниво на фруктоза в еякулата)

Първата проява на заболяването е невъзможността да се постигне бременност при редовни сексуални контакти от двойки в репродуктивна възраст.

На второ място, след направена спермограма, се поставя заключението азооспермия - липса на сперматозоиди в еякулата.

След това се определя вида на азооспермията - в този случай става въпрос за обструктивна азооспермия.

Как се поставя диагнозата

Основните стъпки в поставянето на диагнозата са:

Генетични дефекти

По данни на Националната генетична лаборатория, в българската популация до сега са намерени общо 38 мутации, като освен F508del само четири други се срещат с честота над 2% – N1303K, G542X, 2183A A-G и R347P. Мутацията F508del се открива при над 80% от засегнатите, като в 40% тя е в хомозиготно състояние, а в останалите е в комбинация с друг молекулен дефект в гена.

Терапевтични възможности

Преди да се пристъпи към прилагане на методите на асистирана репродукция, трябва да се направи изследване за носителство при жената. Ако тя не е носител, се преминава към ин витро оплождане. Ако жената е носител, се обсъждат рисковете за вертикално предаване на дефекта, които са както следва:

  • ако бебето унаследи по един здрав ген от двамата родители, то ще бъде напълно здраво
  • ако бебето унаследи един здрав ген от единия родител и един ген с мутация от другия родител, в този случай то ще е носител на заболяването.
  • ако бебето унаследи по един ген с мутация от двамата родители, ще развие пълната, тежка форма на кистозна фиброза.

Ин витро оплождането се осъществява с оперативно извлечени сперматозоиди от тестис или епидидим по един от следните начини:

  • PESA (Percutaneous Epididymal Sperm Aspiration)
  • MESA (Microsurgical Epididymal Sperm Aspiration)
  • TESA (Testicular Sperm Aspiration)
  • TESE (Testicular Sperm Extraction)
  • TEFNA (TEsticular Fine-Needle Aspiration)

При риск ембрионът да е унаследил два мутантни алела, се обсъжда:

  • PGD – преимплантационна генетична диагностика и ембриоселекция
  • Пренатална диагностика чрез неинвазивен пренатален тест
  • Инвазивна диагностична процедура - амниоцентеза

Случай от практиката

С Иван и Мария се срещнахме преди много години, вече бяха установили, че имат проблем с постигането на бременност. Спермограмата на Иван показваше азооспермия, като беше провел вече "лечение" с тестостерон. Кавичките са, защото такъв тип препарати не са от полза за пациентите с CBAVD. Уточняването на диагнозата отне около 3 месеца, главно заради нуждата от генетичен скрининг първо при мъжа, а после и при жената. Приемането на диагнозата отне повече време. Иван и Мария вече имат две прекрасни деца, постигнати с помощта на методите от асистирана репродукция.

Нашето послание към вас е да не се отчайвате, защото не винаги азооспермия означава невъзможност да имате собствени деца.