Историята

При Христо причината за азооспермия беше генетична – вродена двустранна липса на семепроводи при запазена сперматогенеза. Биопсия за извличане на сперматозоидите и ин витро оплождане при Христо и съпругата му решиха проблема бързо – диагноза за 2 месеца, още толкова за ин витро опита и една щипка късмет.

Какво е азооспермия?

Азооспермия (azoospermia) е термин, с който означаваме липсата на сперматозоиди в еякулата. Терминът има старогръцки произход и е съчетание на думите: α, a – отрицание; ζωοv, zoon – живо същество и σπέρμα, sperma – сперма, семе.

Липсата на сперматозоиди в еякулата е проблем, чийто ефект върху психиката на мъжа се равнява на диагнозата раково заболяване. Макар да звучи лесно като заключение, на практика се бърка често. Това се дължи основно на факта, че у нас масово спермограми се правят в лаборатории без специализирано оборудване и от специалисти без нужната квалификация.

Как се установява азооспермия?

От медицинска гледна точка има несъществена разлика между азооспермия, т.е. пълна липса на сперматозоиди и тежка олигзооспермия, т.е. наличие на единични сперматозоиди в еякулата. За мъжа обаче тези две заключения от спермалния анализ звучат съвсем различно, имат различен ефект върху психиката му и предполагат различни поведенчески реакции. Затова старателното извършване на спермалния анализ с центрофугиране на еякулата и систематично преглеждане на седимента позволява да се отграничи азооспермията от другите състояния с малко на брой сперматозоиди.

Какви видове азооспермия съществуват?

Две големи групи азооспермия имат практическо значение:

Обструктивна – при нея има производство на сперматозоиди, но каналите, по които трябва да се придвижат сперматозоидите, са увредени до непроходимост (запушени) или липсват по рождение.

Необструктивна – при нея няма проблем с транспорта на сперматозоиди, а има нарушение в производството им.

Липсата на сперматозоиди в еякулата не означава липса на сперматозоиди изобщо, както понякога погрешно се интерпретира. Има състояния със запазена сперматогенеза и в тези случаи е реално мъжът с азооспермия да стане биологичен баща.

Какви са причините за азооспермия?

Някои от възможните причини и рискови фактори, които могат да доведат до обструктивна азооспермия, са:

• Генетични – напр. вродена липса на семепроводи при носителство на гена за муковисцидоза или кисти на простатната жлеза, които блокират дуктус еякулаториус.
• Инфекциозни – нелекувани инфекции могат да доведат до сраствания и непроходимост на каналите на епидидима.
• Хирургични – напр. усложнения след операция по повод ингвинална херния или при операция на други органи в урогениталната област е възможно да се получи увреждане на семепроводите. По-висок риск носят тези операции в детска възраст. Също така и след вазектомия.

Някои от възможните причини и рискови фактори, които могат да доведат до необструктивна азооспермия, са:

• Общи заболявания (захарен диабет, рак на тестиса);
• Хормонални причини;
• Варикоцеле (разширени вени около тестиса);
• Увреждащи фактори на работното място и околната среда;
• Напреднала възраст;
• Генетични причини – анеуплоидии, транслокации, синдром на Клайнфелтър, синдром на само Сертолиеви клетки, микроделеции на Y хромозомата;
• Ятрогенни причини (прием на високи дози гонадотоксични лекарства – тестостерон и други анаболни стероиди, радиотерапия, химиотерапия).

При определен процент от пациентите причината за азооспермия не може да се изясни с диагностичните средства на съвременната медицина. Може да има комбинация от причини.

Какво следва?

При установяване на азооспермия е добре да се направят следните неща:

• Предоставяне на бърза и съвременна информация относно възможните причини за неговото състояние;
• Адекватна консултация на двойката, която се среща за първи път с този проблем, като се разгледат възможностите и ограниченията на съвременната медицина;
• Препоръчване на алгоритъм за диагностично изясняване на причините, като на всеки етап от диагностиката се обяснява какво означават резултатите;
• Провеждане на лечение, като при необходимост се търси подкрепа на специалисти от различни области на медицината;
• Обсъждане на процедури от асистираната репродуктивна медицина, подходящи за конкретния пациент;
• Психологическа подкрепа на двойката, с фокус върху трудностите, които трябва да преодолее.

Запомнете: заключението от спермалния анализ "азооспермия" не е диагноза. Внимавайте къде правите спермограма, не бързайте да се отчайвате и не предприемайте лечение преди да е поставена диагноза.

Статията е част от поредицата "Мъжко здраве с д-р Мариела Даскалова" и е съвместна инициатива с нашите приятели от здравния портал Puls.bg.