Астенозооспермия (историята на Николай)

Историята

Всъщност, ще ви разкажа две истории за двама приятели с едно и също име и едно и също заключение от спермограмите. И двамата имаха пълна астенозооспермия, но подходът, причините, прогнозата и лечението бяха коренно различни. При първия Николай имаше класическо съчетание на няколко увреждащи фактора от страна на начина на живот и професия – тютюнопушене, наднормено тегло, работа дълги часове в седнало положение и предиабет. Това на практика не е заболяване, а по-скоро състояние, при което малки нокси се съчетават и се получава сумарен негативен ефект върху сперматогенезата. Отказ от тютюнопушене, коригиране на телесното тегло с физическа активност и диета са стандартни препоръки в такава ситуация. При втория Николай след поредица от тестове се установи астенозооспермия в резултат на генетичен дефект.

Какво е астенозооспермия?

Астенозооспермия (asthenozoospermia) означава, че процентът на прогресивно подвижни сперматозоиди е под долната референтна граница. Терминът идва от старогръцки през латински и е съчетание на думите: α, a – представка, означаваща отрицание, лишаване, отсъствие или противоположност; στενος, sthenos – сила, здравина, мощ; ζωοv, zoon – живо същество и σπέρμα, sperma – сперма, семе. Очевидно самият термин е погрешен, защото би трябвало да се отнася за силата, респективно за слабостта, а не за подвижността на сперматозоидите.

Номенклатура

При спермалния анализ употребата на термините, които описват отклоненията в сперматогенезата, отдавна е обект на научен спор. Клиничната номенклатура е важна по няколко причини:

  • Създава универсален език, на който специалистите общуват;
  • Дефинира основни понятия, еднакви на всички езици и за всички здравни системи;
  • Задава стандарт в подхода, лечението и прогнозата на заболяването или състоянието;
  • Предлага описание на пациента, от което трябва да му стане ясно какъв е неговият проблем
  • Позволява сравнимост на показателите при научните проучвания;
  • Понякога определя основание за финансиране и т.н.

Според последното указание на СЗО за оценка на еякулата в семенната проба трябва да има поне 32% прогресивно подвижни сперматозоиди или поне 40% подвижни сперматозоиди. Под този брой се поставя заключение астенозооспермия. Очевидно е, че този термин е описателен, а не количествен и в графата "астенозооспермия" попадат както спермални анализи с малки отклонения от дадената норма (напр. 31% прогресивно подвижни сперматозоиди), така и онези, при които има 0% подвижни сперматозоиди.

Допълнително усложнение може да идва и от факта, че някои лаборатории използват предходни критерии за спермален анализ, според които референтната граница е 50% прогресивно подвижни сперматозоиди или 25% бързо прогресивно подвижни.

Така при едно и също заключение можем да имаме съвсем различни ситуации, налагащи коренно противоположни подходи и лечение. Това често обърква пациентите, а и специалистите, които не се занимават конкретно с тази област на медицината. Затова много по-ясно би било, ако вместо за астенозооспермия говорим за процент подвижни сперматозоиди.

Видове астенозооспермия

Астенозооспермията може да бъде частична, когато има подвижни сперматозоиди или, доста по-рядко, пълна, т.е. 100% от сперматозоидите са неподвижни.

При пълната астенозооспермия съществуват също две групи, които трябва да се разграничат. Това са виртуална и абсолютна астенозооспермия.

Виртуална астенозооспермия

При нея след третиране на еякулата с различни агенти, стимулиращи подвижността, напр. пентоксифилин, могат да се открият някакъв брой подвижни сперматозоиди.

Абсолютна астенозооспермия

При нея не може да се постигне подвижност на сперматозоидите. Тя може да бъде свързана с метаболитен дефицит, ултраструктурни аномалии на опашката на сперматозоида, некрозооспермия (невитални сперматозоиди), да е част от генетичен синдром, както и може да има идиопатична астенозооспермия (с неясна етиология). За правилното лечение на персистираща абсолютна астенозооспермия е много важно да се изясни естеството и потенциалните причини. Това се постига чрез алгоритъм от спермални анализи и лабораторни тестове, скрининг за инфекции, оценка на сперматозоидите чрез електронен микроскоп, хормонални изследвания, тестове за генетични дефекти, оценка на общото здравословно състояние и други.

Запомнете: заключението "астенозооспермия" не е диагноза, а повод за посещение при лекар и търсене на причините за слабата подвижност на сперматозоидите. Причините за това състояние са различни и тяхното правилно установяване е от решаващо значение за лечението и прогнозата.

Статията е част от поредицата "Мъжко здраве с д-р Мариела Даскалова" и е съвместна инициатива с нашите приятели от здравния портал Puls.bg.