Неуспешните ин витро опити са неприятна част от живота на хората, които се опитват да имат дете, както и основно предизвикателство пред репродуктивния специалист. В тази статия сме обобщили нашия опит и сме събрали практически насоки към пациентите, които да ви послужат като ориентир и да ви помогнат да преминете по-лесно през този натоварващ психиката етап от трудния път на инфертилитета.

Въведение

Неуспешните ин витро опити са много повече от успешните. Шансовете ви да попаднете в групата на забременелите са много по-ниски, отколкото рискът да преживеете един или повече неуспехи. Това сочи статистиката за успеваемостта на асистираните репродуктивни технологии (АРТ) във всички страни, като това са само сухи факти, които не отчитат емоцията при отрицателния тест за бременност. Какво можете да направите, за да повишити шансовете си? Кой може да ви помогне да вземете правилни решения за бъдещето? Нашето разбиране е, че най-добрият защитник на правата на пациента е самият пациент, с неговата здравна култура, отговорно отношение към собственото здраве, познаване на тялото си и отчитане на всички факти и обстоятелства около процеса на забременяване. Вторият най-добър пациентски застъпник е лекарят, с неговите познания, квалификация и  добросъвестност. Двете страни в този процес, лекар и пациент, имат една и съща цел и тя в областта на АРТ е да се получи бременност, която да завърши с раждането на живо и здраво бебе от жива и здрава майка. След неуспешен опит и преди да пристъпите към следващия спрете за малко и помислете как да увеличите шансовете си.

Тестът е отрицателен – девет практически стъпки

Първи съвет – не се обвинявайте!

Какво ядох или пропуснах да ям, дали изкачих няколко стъпала повече или пренесох две торби с покупки, лежах ли достатъчно, май забравих един път да си изпия фолиевата киселина, а и си позволих едно кафе ... Вглеждането в тези подробности само изнервя ситуацията и прави периода по-тежък. Изключително рядко причината за неуспешната бременност е у пациента. Това може да се случи само при извънредни обстоятелства, а дори и тогава не е задължително това да е причината за неуспеха. Ние сме наблюдавали и лекували пациентки в процедура по АРТ и в ранна бременност след катастрофи с множество травми, с инсулт, с огнестрелни рани, перитонит, в тежки депресивни състояния и други сериозни заболявания и травми, които не са попречили на успешното забременяване. Също така има и много проучвания в тази насока относно факторите, които влияят на успеха от АРТ.

Втори съвет – записвайте си!

Глупавият човек помни, умният си записва. Сега това може да ви се стори излишно, но повярвайте, след време ще забравите множество подробности от протичането на опита, а те могат да се окажат от решаващо значение за следващ такъв. Затова си водете записки сега, докато помните подробностите. Особено важно е да си запишете с какви препарати ви стимулираха и в какви дози, кога ви поставяха инжекциите, какви изследвания са ви направени, боледувахте ли от нещо през това време, какви са били стойностите на хормоните ви по време на стимулация, кога е направена пункцията, колко фоликула са пунктирани, от тях колко и с какво качество яйцеклетки са били извлечени, как е протекъл периодът до трансфера, на самия трансфер имало ли е някакви проблеми, след това каква терапия е била изписана и т.н.

Трети съвет – подредете документацията!

Вземете си копия от всички изследвания, направени в медицинския център преди и по време на процедурата. Обичайно пациентите се задоволяват само с етапната епикриза, но това е крайно недостатъчно. Изискайте си всички данни, те по закон са ваши, и си ги подредете спрямо датите и манипулациите. Възможно е в този момент на разочарование да не искате да се занимавате с това, да искате по-бързо да забравите и да продължите напред, но ако пожелаете да направите консултация с друг лекар или да смените лечебното заведение, наличието на тази информация може да се окаже от изключително значение за следващата процедура. Имайте предвид, че отделните стойности на хормони, дози, спермални показатели и т.н. не са от значение самостоятелно, а като част сложния пъзел, наречен ин витро процедура и те трябва да се интерпретират в цялост и съотнесени с останалите параметри.

Четвърти съвет – коментар с лекаря!

За да се пристъпи към следващ опит, трябва да се направи разбор на този и да се изчистят, ако има, неправилните моменти с цел да не се повтарят. Затова си запишете час, не претупвайте тази изключително важна среща със специалиста, който е провел вашата стимулация, направил е пункцията и трансфера. Ако е необходимо, поискайте среща с всички лица, участвали в процедурата, в това число ембриолози, акушерки, медицински сестри, лаборанти, уролози, анестезиолози и т.н. Тяхната работа често е незабележима, но ключова за правилното протичане на процедурата. Предварително си подгответе въпроси, които да зададете по време на срещата. Запомнете, че няма глупави въпроси, можете да питате каквото смятате, че е важно за вас, а работа на лекаря е да ви насочи към важните аспекти на АРТ и да ви обясни кое наистина е без значение. Не се притеснявайте да попитате специалистите според тях каква е причината за неуспешния опит. Добрите репродуктивни специалисти не приемат този въпрос като упрек към тях и отделят голямо внимание на този етап от лечението. И макар често нищо да не се е объркало, преглеждането на документацията и разговорът с пациентите е от решаващо значение, за да се види дали са необходими промени при следващия опит. А дори когато се пристъпва към следващ опит без никаква промяна в схемата, тази среща е от значение за изграждане на доверието между лекаря и пациента.

Пети съвет – потърсете причината!

В голям процент от случаите причина няма, всичко е направено по правилата и единственото, което можете да направите, е да продължите с опитите. Понякога обаче е нужно да се промени нещо малко, за да се повишат шансовете за успех. Това може да бъде например:

• Използване на друг вид катетер или дилатация на маточната шийка, ако е имало проблем с ембриотрансфер
• Хромозомен анализ при партньорите, ако по време на оплождането са се установили гетенични дефекти в ембрионите
• Оценка и мерки за подобряване на ендометриалната рецептивност
• Смяна на протокола за стимулация, лекарствата и дозите, ако сте направили хиперстимулация или обратно, не сте реагирали добре
• Терапия на съпътстващи заболявания, напр. щитовидни проблеми или корекция на диабета
• Отказ от тютюнопушене и прием на гонадотоксични препарати
• Корекция на телесното тегло при нужда
• Консултация с друг специалист в тясна област, който да помогне за изграждане на стратегия за поведение
• Прилагане на специфични лабораторни методи, като ИМСИ за подбор на сперматозоиди или асистирано излюпване на ембрионите
• И още много други стъпки или комбинация от тях могат да бъдат предприети, преди да се пристъпи към следващ опит.

Шести съвет – психологът може да ви помогне!

Макар да е силно непопулярна у нас, работата на психолога е много важна и от голяма помощ, особено в периоди като този, придружени с изолация, страх, гняв, безизходица ... Запомнете, че в живота си не можем да контролираме една голяма част от събитията, които се случват и лутането между непоправимия оптимизъм и вцепеняващия песимизъм е стандартна ситуация при повечето двойки. Помислете дали за вас няма да е добре да потърсите професионална помощ от психолог.

Седми съвет – второ мнение!

Обикновено добрите лекари не смятат това за предателство спрямо тях и дори сами насърчават пациентите си да търсят мнението и на друг специалист. Това може само да помогне в изграждането на правилна стратегия за поведение, особено когато мнението е дадено добронамерено и с отговорност към пациента. Понякога един страничен поглед може да допринесе съществено към успеха в дадена ситуация.

Осми съвет – малките камъчета!

Колкото и да е странно, понякога незабележими и неоценени проблеми могат да са причина за един провален опит. Понякога наистина малките камъчета обръщат колата. Малко примери от практиката:

• неправилно поставяне на инжекцията, напр. подкожно вместо мускулно
• разтваряне само на едно сухо вещество вместо нужните две или три
• поставяне само на разтворителя без активното вещество
• погрешно боравене с писалката и неволно намаляване на дозата
• объркани часове на прием на лекарствата
• поставяне на вагиналните препарати заедно с обвивката им
• прием на "безобидни" според пациента лекарства успоредно със стимулационните препарати, което намалява техния ефект
• прием на гонадотоксични лекарства (анаболни стероиди) от партньора
• ранно спиране на лутеалната поддръжка
• и множество други, трудни за установяване проблеми в хода на стимулацията.

Затова нашият съвет е да внимавате на всеки етап от процедурата и да задавате повече въпроси. Медицинският персонал е отговорен за вашето обучение и затова не се притеснявайте да питате, когато не разбирате нещо.

Девети съвет – Ne supra crepidam sutor!

Гай Плиний старши разказва как древногръцкият художник Апел изложил своя картина пред магазина и се скрил отзад, за да чуе какво говорят хората. Минал един обущар и коментирал грешка в сандалите. През нощта Апел поправил грешката. Обущарят дошъл отново и, възгордян от влиянието си върху творчеството, критикувал как художникът рисува краката. Тогава Апел излязъл възмутен и казал: "Обущарю, не по-високо от обувките!"

Или, с други думи, не изземайте функцията на лекаря. Обсъдете с него проблемите си, споделете вижданията си, но не се правете на лекари. Ако нямате доверие на сегашния си лекар, опитайте да го създадете – обикновено чувствата са взаимни и усилията е редно да са реципрочни, а ако не се получава – сменете го. Но не правете неща през главата му или зад гърба му, това е много сериозна стъпка към провален ин витро опит.

Заключение

Да се върви по пътя на инфертилитета е трудно, сложно, изтощава финансово и емоционално, а физическата болка често е по-слаба и по-лесно поносима от емоционалното разочарование. Живеем във времена, в които непрекъснато, постоянно и съзнателно ни противопоставят – лекари срещу пациенти. От това страдат всички, но винаги загубата и вредата за пациента е по-голяма. Битката между лекари и пациенти е непростим грях на прехода към нормална държава. Само чрез откритост и честност от страна на лекаря и пациента можем да имаме най-добрия шанс да постигнем успех.